България - страната на талончетата
„ Да търкаш талончета за по-добър живот " - под това заглавие швейцарският „ Нойе Цюрхер Цайтунг ” разгласява репортаж на Аделхайд Вьолфи от България, отдаден на „ бизнеса с подправените очаквания ". Ето по-важното от обявата:
„ В България, най-бедната страна от Европейски Съюз, бизнесът с илюзията за елементарно постижимото благополучие процъфтява. И колкото по-малко пари имаш в джоба си, колкото по-затънал се чувстваш в края на всеки месец, толкоз по-трудно устояваш на примамливите талончета. Това важи за всички в тази страна, само че най-много за пенсионерите. Армията на бедняците в дребната балканска страна наброява над 2 милиона души - една трета от популацията. Минималната пенсия възлиза на 200 лв., а с толкова малко пари никой не може да оцелее ", написа авторката и показва една пенсионерка, която харчи част от оскъдната си пенсия точно за талончета. Иначе дамата няма пари да си заплаща парното - разноските по отоплението поема неин племенник.
" България се трансформира в гигантска бинго зала "
„ Това е типично за живота в България 30 години след прехода към пазарно стопанство и народна власт. Преди това, по социалистическо време, беше тъкмо противоположното: възрастните с ненаситност подкрепяха своите от дълго време израснали деца. Днес мнозина възрастни хора се усещат унизени, тъй като би трябвало да молят младите за поддръжка. Ето такава е атмосферата в днешна България на талончетата и телевизионните лотарийни игри. "
Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията споделя пред „ Нойе Цюрхер Цайтунг ”, че таман телевизионните лотарийни шоута са в дъното на големия пазарен триумф на талончетата. Телевизионната реклама и пунктовете за продажба на талончета са де факто неограничени, твърди Безлов и прецизира, че някои пенсионери ги купуват напряко в пощата, където си получават пенсията. „ Ето по какъв начин през последните години България се трансформира в една гигантска бинго зала ", споделя Безлов пред вестника.Само малтийците харчат повече за хазарт
По-нататък в публикацията четем: „ Съотнесено към икономическите индикатори на страната, в Европейски Съюз само малтийците харчат повече за хазартни игри от българите. През 2016 година хазартната промишленост в страната е направила оборот от 1,4 милиарда евро. Според системата за финансови данни „ Амадеус ", това дава отговор на 2,9% от Брутният вътрешен продукт. Бизнесът процъфтява, през последните 10 години оборотът се е удвоил, като една от аргументите се крие във обстоятелството, че данъкът върху хазартните игри възлиза на едвам 15 %. "
Авторката на репортажа беседва и с една млада жена, пристрастена към талончетата, която месечно харчела по стотина лв., преследвайки ефимерното финансово благополучие. За да си изясни неугасващата вяра на такива хора репортерката е потърсила и мнението на социолозите.
Усещане за неправда
„ Яница Петкова от " Галъп " изследва въпроса какво се крие зад тази вяра и зад разцвета на хазартните игри. 42% от хората имат вяра, че триумфът в тази страна е по-скоро въпрос на шанс, а не толкоз на труд и изпитание, изяснява Петкова. Според нея това значи, че доста хора възприемат публичните действителности като несправедливи. Когато напъните и задължението не носят нищо, тогава човек залага на шанса си - защото най-малко шансът наподобява заслужено разпределен.
Според допитванията, 57 % от българите вземат участие в хазартни игри. (...) 86% от тях признават, че в никакъв случай не са печелили основна сума. А над три четвърти добре осъзнават какъв брой мъчно е да спечелиш. И все пак, споделя Петкова, предпазливостта не е присъща на българите. Те са по-скоро фантазьори ", отбелязва към края на репортажа си от София авторката Аделхайд Вьолфи.
„ В България, най-бедната страна от Европейски Съюз, бизнесът с илюзията за елементарно постижимото благополучие процъфтява. И колкото по-малко пари имаш в джоба си, колкото по-затънал се чувстваш в края на всеки месец, толкоз по-трудно устояваш на примамливите талончета. Това важи за всички в тази страна, само че най-много за пенсионерите. Армията на бедняците в дребната балканска страна наброява над 2 милиона души - една трета от популацията. Минималната пенсия възлиза на 200 лв., а с толкова малко пари никой не може да оцелее ", написа авторката и показва една пенсионерка, която харчи част от оскъдната си пенсия точно за талончета. Иначе дамата няма пари да си заплаща парното - разноските по отоплението поема неин племенник.
" България се трансформира в гигантска бинго зала "
„ Това е типично за живота в България 30 години след прехода към пазарно стопанство и народна власт. Преди това, по социалистическо време, беше тъкмо противоположното: възрастните с ненаситност подкрепяха своите от дълго време израснали деца. Днес мнозина възрастни хора се усещат унизени, тъй като би трябвало да молят младите за поддръжка. Ето такава е атмосферата в днешна България на талончетата и телевизионните лотарийни игри. "
Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията споделя пред „ Нойе Цюрхер Цайтунг ”, че таман телевизионните лотарийни шоута са в дъното на големия пазарен триумф на талончетата. Телевизионната реклама и пунктовете за продажба на талончета са де факто неограничени, твърди Безлов и прецизира, че някои пенсионери ги купуват напряко в пощата, където си получават пенсията. „ Ето по какъв начин през последните години България се трансформира в една гигантска бинго зала ", споделя Безлов пред вестника.Само малтийците харчат повече за хазарт
По-нататък в публикацията четем: „ Съотнесено към икономическите индикатори на страната, в Европейски Съюз само малтийците харчат повече за хазартни игри от българите. През 2016 година хазартната промишленост в страната е направила оборот от 1,4 милиарда евро. Според системата за финансови данни „ Амадеус ", това дава отговор на 2,9% от Брутният вътрешен продукт. Бизнесът процъфтява, през последните 10 години оборотът се е удвоил, като една от аргументите се крие във обстоятелството, че данъкът върху хазартните игри възлиза на едвам 15 %. "
Авторката на репортажа беседва и с една млада жена, пристрастена към талончетата, която месечно харчела по стотина лв., преследвайки ефимерното финансово благополучие. За да си изясни неугасващата вяра на такива хора репортерката е потърсила и мнението на социолозите.
Усещане за неправда
„ Яница Петкова от " Галъп " изследва въпроса какво се крие зад тази вяра и зад разцвета на хазартните игри. 42% от хората имат вяра, че триумфът в тази страна е по-скоро въпрос на шанс, а не толкоз на труд и изпитание, изяснява Петкова. Според нея това значи, че доста хора възприемат публичните действителности като несправедливи. Когато напъните и задължението не носят нищо, тогава човек залага на шанса си - защото най-малко шансът наподобява заслужено разпределен.
Според допитванията, 57 % от българите вземат участие в хазартни игри. (...) 86% от тях признават, че в никакъв случай не са печелили основна сума. А над три четвърти добре осъзнават какъв брой мъчно е да спечелиш. И все пак, споделя Петкова, предпазливостта не е присъща на българите. Те са по-скоро фантазьори ", отбелязва към края на репортажа си от София авторката Аделхайд Вьолфи.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ